Подготовката на оперативни програми за следващия програмен период е в ключова фаза и в тях все по-често се срещат форми на финансиране, различни от грантовата помощ. Българските бенефициенти са свикнали да свързват европейското финансиране с безвъзмездно финансиране, независимо за какъв тип проекти се предоставя. Колкото по-висок е интензитетът на помощта, толкова по-голям е интересът на бизнеса и публичните институции към схемите за финансиране. Без съмнение безвъзмездната финансова помощ е най-директният и осезаем катализатор на растежа на предприятията и подобряване на инфраструктурата. Европейската политика на финансиране обаче се променя – все по-широко приложение намират гъвкавите финансови инструменти и публично-частните партньорства в съчетание с европейски фондове, които отчитат в по-голяма степен икономическата устойчивост на проектите.
Къде намира приложение новият подход?
Инструментите на финансовия инженеринг се прилагат при финансово устойчиви и пазарно ориентирани проекти в разнообразни направления – градско развитие, публична инфраструктура, бизнес инициативи и др. Подкрепата се предоставя под формата на заеми, рисков капитал, гаранции, ценни книжа, дялово участие или комбинация от тях, най-често под формата на проектно финансиране. Револвиращият характер на финансовите инструменти създава мултиплициращ ефект на вложените средства. Типични области на финансиране чрез финансов инженеринг са спортни обекти, ВиК инфраструктура и съоръжения за отпадъци, транспортна инфраструктура, пазари, културни обекти и др.
На европейско ниво работят няколко основни инструмента на финансовия инженеринг– JESSICA (за инвестиции в градско развитие), JEREMIE (за финансиране на предприятия), JASPERS (предоставя основно техническа помощ) и JASMINE (за микрокредитиране). Те комбинират средства на европейските фондове с банково финансиране, а на национално ниво се прилагат чрез специално създадени фондове.
В България са създадени няколко фонда по инициативите JESSICA и JEREMIE, които стартираха дейността си след 2010 г. Фондовете по JESSICA финансират градски проекти като пазари и експоцентрове, паркинги, културни и спортни обекти и др., повечето от които все още са на етап подготовка. По инициативата JEREMIE (Холдинговият фонд по JEREMIE) се инициираха редица фондове за финансиране на малки и средни предприятия – фонд за рисков капитал, за растеж, мецанин и гаранционен фонд и др. Дейността им стартира на сравнително късен етап от текущия програмен период и реалните резултати все още са трудно измерими, но трябва да се отбележи изключително високият интерес от страна на бизнеса към тяхното финансиране, особено по отношение на фондовете LAUNCHub и Eleven.
Мястото на публично-частното партньорство
Докато бизнесът по правило инициира пазарно ориентирани и рентабилни проекти, публичният сектор често планира проекти, чиято финансова устойчивост във времето е под въпрос. Когато те се финансират чрез финансов инженеринг, а не чрез безвъзмездно финансиране, изниква необходимостта да се търси икономическа жизнеспособност на проектите, основана на потенциала на търсенето на съответния продукт или услуга. По този начин се намалява рискът да се влага ресурс в обекти, които не реализират достатъчно приходи за нормално функциониране и по този начин правят инвестицията безсмислена.
За да се гарантира устойчивост на финансирането и експлоатацията, все по-често се проучва възможността за осъществяване на проектите чрез публично-частно партньорство (ПЧП), което се насърчава като форма на допълване на европейските фондове през следващия програмен период. Приетият през 2013 г. Закон за публично-частното партньорство в България предоставя разнообразни възможности за мобилизиране на частен ресурс в публични проекти и трябва да се използва като техен катализатор. Не по-малко важен е фактът, че ангажирането на частен ресурс за определени проекти освобождава публични средства за други, по-ниско рентабилни, но необходими публични инвестиции. Въпреки че е в сила от почти година, законът все още не се прилага на практика поради липсата на национална програма за публично-частно партньорство, която трябваше да е готова към юни 2013 г., както и оперативен план за текущия и следващия програмен период. Общинските планове за следващия програмен период също трябва да предвидят раздел за общинските ПЧП.
Така законът създава условия за провеждане на последователна политика в областта на ПЧП, която да се отчете и в процеса на планиране на оперативните програми за следващия програмен период. За съжаление законодателните изисквания към момента не са спазени и всяко забавяне в тази насока крие рискове от последващи затруднения в синхронизацията между усвояването на европейските средства и прилагане на националната политика за ПЧП.
Какви са уроците за следващия програмен период?
Текущият програмен период ни научи, че подготвителните действия по оперативните програми често "изяждат" технологичното време за изпълнение на схемите и постигане на реални резултати като растеж на икономиката, по-добри условия за живот и всички останали цели, чрез които се измерва ефектът от вложените ресурси. Ето защо е изключително важно усилията през следващия програмен период да се съсредоточат в навременната организация за прилагане на инструментите на финансовия инженеринг – в това число избор на банкови институции, финансови посредници и партньори, които да управляват отделните фондове. По този начин ще се осигури достатъчно дълъг период, в който финансовите инструменти да бъдат на разположение за бизнеса и да генерират очаквания мултиплициращ ефект за икономиката.
Същевременно е необходимо държавата и общините да изпълнят задълженията си по действащия Закон за ПЧП, изготвяйки необходимите програмни и оперативни документи за следващия програмен период и за бюджетната 2014 г. Паралелното планиране на инициативите по ПЧП и оперативните програми е задължително условие за успех на проектите, които ще могат да се финансират единствено чрез финансов инженеринг, а техният обхват все повече се разширява.